Валентин 1970 - 1982

web | Post Festum

Кладенецът екна, с плясък ме погълна,
хитро ме прободе стръмна тъмнина.
Споменът за мене всеки ден препълва
човчица на птица, гърло на свиня.  

Слънцето се врътва, в кладенеца скача -
Споменът за мене хвръква към дома.
Татко го налага и го пльосва смачкан
в кладенеца кален, в мътната земя.  

Щура се, търкаля Споменът сиротен.
Зъбите си чеше в него тъжен плъх.
Вкупом се надвесват жадните животни,
лижат, благославят влажния ми дъх.