Тук почива Злати Петров
... - 1914 г.
отъ съпруга Мария

web | Post Festum

Жива е още Мария!
Страстна е още Мария!
Бяла Мария сънува своя законен жених.
- Мъртъв съм, моя Марийо!
Червей ме смуче, Марийо!
Люшка се, гнила и няма, вратнята дето затрих.  

Век се помина без Злати.
Мята се бяла Мария,
любене лудо сънува, взрив на небе и на плът.
Тичат добри кандидати,
в злато очите й мият.
Бяла Мария лекува с пепел горещата гръд.

Черна е бяла Мария!
Ей ако можеш, изпий я!
Ала ще рухнеш в скръбта й, ще се задавиш от мрак.
Стара е вече Мария,
суха, но жива магия.
Търси със любещи нокти гнилия мъртъв юнак.  

Булка Мария го търси.
Баба Мария ридае,
гроба изравя - земята зъзне пред божия срам.
Злати в небето се кръсти.
Злати в небето копае,
прави пролука в небето - да я изтегли от там.