*     *     *

web | Post Festum

Ръмят сами очите Му, запяват
изтичащи. Гробарят със замах
изхвърля сатанинския Си смях,
щом види мъртъвците да въстават.  

Обграждат Го с мъждукащи бутилки,
Въздъхват костите, скрипти молец:
- Къде е Осквернителят-лъжец?
- Къде е? - святкат очните костилки.  

Гробарят стиска кривата чекия,
подостря коренчето на скръбта,
ухилен, плюнчи моите листа
и казва: - Той отиде при Мария.  

И хукват те по малките ми дири...
А там - надгробни плочи от чела
димят, пръхти бензинена мъгла -
неистово четат, но не разбират...