Румянa Димкова Александрова
1955 - 1978

web | Post Festum

Тези хищни невинни мъже,
от градините дето прииждат,
тътрят кошове, влажни от грижи,
носят хладни подбити нозе.  

Сгромолясват лукавия свят
под езика ми, страстен до блясък,
и намират в корема ми ласкав
долината на нежната смърт.  

Всяка грижа у мен изгоря.
А мъжете нетрайни и нощни
сбират свойте изстинали мощи
между топлите мои бедра.  

Но го няма мъжът... Като в рай
прекосявам клюкарската пяна
аз - светицата черна Румяна,
с ореоли от кучешки лай.