На милата Пина
от мама, татко и батко
Сочна, горчива
раната зрее,
плач я залива
нощем в бордея.
Татко й слага
гнойната шапка,
мама си ляга
с нея без татко.
Раната расне,
свири във джоба,
силна и страстна
расне до гроба.
В пруста се смее,
примки заприда,
раната зрее,
раната иде.
С хляба мухлясва,
плува в клозета
и вампирясва
в сънища клети.
И е безмерно
мизерно и наше
гетото черно
с раната страшна.
Ето го татко,
ето я мама,
ето го батко,
гол, по пижама...
Бягат и светят
петите им ледни -
но и в небето
раната дебне.
И е безмерно
мизерно и свято
гетото черно -
креп за душата.
(с) Пламен Дойнов,
1999
(с) Издателство
LiterNet,
07. 05. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999.