Петър Пенчев
журналист
1933 - 1979

web | Post Festum

Вик изгря в полунощ, като мартенско слънце прокъсан,
и в плачовния бяс трепетликова мъка запя.
И когато убийците се завиха във сънища мръсни,
някой взе на ковчега капака и заложи капан.

И се втурнаха червеи, подлудиха се тлъсти къртици,
разпиляха трупа и подгониха крехкия дух -
и духът се изви - светна Петър в самотна тревица,
а над нея увисна небе със оловен търбух.

Но тревицата тръгна и търбухът се сви и потече
на пенливи потоци зелена небесна вода.
И настана за Петър любов! Легна нежната вечност,
приласка го със дъжд, облада го отново с дъжда...

А убийците вече сънуваха новата яма,
как услугват с въже на последния тъжен човек.
И тиктака над мене на лъскав конец черен камък,
и очите ми трескави дирят небе за ковчег...