Петър Андреев Василев
14.Х.1933 - 9.ХІ.1967

web | Post Festum

Потъна помиярчето наслуки
във локвата на залеза, видя
след себе си лицето на града
от розови сълзи да се напуква.

По мен настръхна козината рижа.
Тогава свих гръбнака си във лък,
навлязох в ужаса, осъмнах вълк,
на Господаря раните заблизах.

Извиках жал в коравите си лапи
и точих зъби в кухненския нож.
И чух: по животинската ми мощ
сълзиците на Ана живи капят...