д-р Младен Г. Панов
1914 - 1965
Като сълзици буквите са ясни:
безсмъртна горест... лекар-акушер...
Обграждат Къщата невинни страстите
с пера от гълъб гарваново чер.
В легендите от хорицата сричани
разкъсват непомилвани жени
и молят се невидими момичета,
зазидани в прозрачните стени.
Велик покой. Коя от вас ще писне,
принцеси жални с мраморни лица?
С ботуши глухи в Къщата - единствени -
разхождат се случайните деца.
Те трополят, издуват сиви бузи,
вратата търсят да избягат вън
и мятат се безпаметно с нахлузени
чувалчета от разтреперан сън.
И виждам: тук на масата сме същите -
дечицата със розови лица.
Мечтаем да освободим от Къщата
спасените от щъркела деца.
(с) Пламен Дойнов,
1999
(с) Издателство
LiterNet,
07. 05. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999.