Иван Александров Радев
21.ІХ.1939 - 18.ХІІ.1967 г.
Женихът мъртъв се завръща от безпределните поля,
от щръкналите му джобове надничат прегладнели въшки,
избива силна свободата по слепоочията мъжки
и раменете му обгръща неописуема мъгла.
Незнаен, той връхлита в двора, отваря портата с ритник,
изпод хрущящите му стъпки запява грапаво чакъла.
Вдовицата му скача гола - със мъж - изкарва си акъла,
едва успява да забие във сянката му остър вик.
Ала женихът прекосява слуха на своя грешен дом,
прозореца разтваря, пада, и дълго тъмнината пие,
в самозабравата си жадна не вижда лунната филия
и за невидимото плаче, пиян от мрака, мълчешком.
Но той не иска да ограби на всички влюбени нощта
и да опипа всяка болка с върха на жълтите си пръсти -
той иска само да усети дали е време да възкръсне,
и ако времето настане, да влезе в нечия душа.
(с) Пламен Дойнов,
1999
(с) Издателство
LiterNet,
07. 05. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999.