* * *
Гробовете пеят. За хиляден път - пеят.
Гробовете тътнат. Подобно момински гърди - зреят
и удря небето с преситена пръст - всеки.
Сред мъртвите ври прощалното ехо - сиво,
танцува пръстта, препълва нощта, и бавно
пълзи песента и разстила катранена грива,
и думите блъскат: Всички в смъртта са равни...
Красива измама, противна измама - върла!
Последните бабички толкоз отдавна не плачат.
Шуми паметта - и извира от моето гърло
безпътен и ням, безличен и глинен, здрачът.
Дали да извикам? Измамното равенство мърда.
Гробовете пукат - гробарят във смях се залива
И казва: - Тук всички сме толкова мъртви,
че вече не знаем кои са останали живи.
© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet,
07. 05. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999.