Ана 1936 - 1970

web | Post Festum

Любовница бях на кмета,
събирах изящни белези.
Но хищно обичах Петър,
почти колкото себе си...

Спя в моята тясна стая
с гердани от златни червеи,
тунели насън дълбая
да стигна да Петър ледена.

Но хлътвам във чужди стаи...
- Ей, Петре, къде си, дяволе?
Не мога да те позная
сред толкова кости каменни.

Позна ли ме? Аз съм Ана,
проклетата твоя булчица.
От ходене ми остана
една посивяла ключица.