обвива посинялата му шия,
повлича го нагоре... Но не иска
Маестрото, мучи страхлив и нисък,
стипчива кръв от невестулка пие

и се зарива във пръстта червива.
А коренът се къса, стърже, свири,
изтегля го, свисти гръклян прозирен...
Маестрото към слънцето отива

и ритат ходилата му, ще пламнат,
и хлопат вкочанените му плещи...
Отдолу срещу слънцето се блещят
муцуните - възторжени и гладни.