Възлезе змеят с глинена усмивка,
взел на ръце Синът на самотата.
Настана кървав сън с коронка черна.
Кой нарисува този древен писък
в страната на измамените братя?
Чуй, бебето от тишина трепери!

И нежно го заклинат: Хайде, пей! -
очите на прокажения змей.

Туптят зелените очи на змея,
свенливо капят кървави камбанки
и кожата на бебето звънти
под струйки сладостни от кръв и мляко.
Но още му е рано да запее
или не иска още да запее,
или не може вече да запее
в страната на измамените братя.

Но то расте разумно и дебело,
едрее мълчаливо - като круша
от приказка. То възмъжава, слуша,
яде и зубри ноти, плюе смело,
и бели кости в дланите си мели,
и мръсни думи с челюстта си мели,
и нека до саморазплата мели
в страната на измамените братя!

Но мрачно го заклинат: Хайде пей! -
очите на прокажения змей.

Виж, вече се люлее смъртно змеят,
пращят, пулсират ципестите лапи,
Синът на самотата - гол и ням -
блести от страх, език протяга грапав...
Но казват, че не може да запее,
не вярват, че накрая ще запее.
Но скъсва сам езика си - и пее
в страната на измамените братя.

И плъзва в него змейската проказа,
и той блажен във ноктите й пее.
Виж, колко е красив и късен змеят,
как се залива в смях и кръв заразна...
Но кой ще чуе песента позната
в страната на измамените братя?

Отива си Синът на самотата -
струи смрадта от пеещите рани.
И той ще издими изпод земята -
в могилата за стари графомани -
до Бойко Пенчев, Пламен Дойнов, Гошо Господинов,
до още два-три достолепни трупа.
Изискан плъх сърцето му ще хрупа,
ще пие блага кръв наместо вино.

И онова измислено момиче
ще се стопи на гроба полуголо
в ръцете на разпасания юни.
Ще видим как момичето се стича
и после нежно, нежно ще се молим
прокаженият змей да го целуне.

                                          П. Д.