Мили мравки, задръствате пътя,
замръзнете прощално послушни!
Златни бръмбари стилно се смеят
и ги мъчат с изпитани щипки...
Тези мравки пренасят смъртта си
със достойнство на гении, пуши
над кервана възхита елейна,
похотливият Бог ги опипва.

Те ще крачат до тихия пясък -
многоточие черно - клокочат
и щурмуват, и бързат, и куцат...
Ето, идат еднаквите братя!
Но петата на слънцето плясва
и се пръсват пълзящите точки,
и е време за моите звуци
да надмогнат гърма на петата.