В мъртви хралупи настава ликуване,
в слепите черепи - сенки на мълнии
ровят и пеят, стаяват се лудите,
гладните щипят лицата си румени!
Само пустинята вее от тъмното:
- Късно е, късно е вече за Чудото...

Лъже пустинята! Ето - Месията,
вижте: в очите му - хляб и безсмъртие.
Къпят се в смях вдъхновени апостоли,
златният вятър издува кесиите.
Стискай Утехата! - шепнат ми Първите.
Вярвай в Месията! - сплетничат костите.

Само да свърши гласът на пустинята!
- Късно е, късно е вече за Чудото...
Сладко дълбае в мечтите ми виното!
- Късно е, късно е вече за Чудото...
С плач се наливат във пазвите брадвите!
- Късно е, късно е вече за Чудото...
Господи, виж по петите ти стадото!
- Късно е, късно е...

Търся пустинята, горд и голям.
Искам да бъда единствен и сам.