1917
г., Петербург
ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
Разравям всяка гълъбова дупка,
разкъсвам всяка златоносна жила,
отпивам, хапя хоризонта хрупкав,
но никъде не те отркривам, мила.
Узря дъждът единствен и оловен,
Полепва по очите ми тъгата.
- Къде да хвърля тая жал любовна?
Бди моят вик... и сред мъглата златна
измислям те в сълзата си, любима -
неразрушена, гола, тъмнокоса,
ти обладаваш тази мъжка зима,
аз тръгвам след пияните матроси,
след шапкиге им - мазни ореоли,
и ти - над тях - непохитено знаме.
Крещим: - Молете се! И те се молят!
На теб се молят, мила! Черен пламък
пленява черни влюбени матроси.
Убиваме за твоя слава, мила -
небесни песни от духа си просим,
в мечтите носим скръбната си сила.
Узря кръвта беззвучна и отровна,
зърната й искрящи се люлеят.
- Къде да хвърля тая кръв любовна?
Примляскват жално жадните бордеи.
Не ми остана нищо друго ценно,
освен като лисица да се свия
под утрешния паметник на Ленин,
да се завия дъжд и да завия:
- Еееейиии... ееейиииии...
Прекрасно е, любима, че те няма
дори в разлистения минзухарен пламък.
© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet,
25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999.