1492 г., Океана
НОВА ПЕСЕН НА МОРЯЦИТЕ
ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА НА КОЛУМБ
web | Любовникът и Маестрото
 
Главоломно прииждаха сенки на питомни риби
и отъркваха люспи в скриптежа на влажните мачти,
и трошаха солта великанските зъби на здрача.
Екипажът унесено милваше своята гибел.
Припев:
Всички чудовища ревват: - Земя!
Блъска във пазвите вик на кама.
Бог се надвесва от млечния връх,
звучно целува най-смелия плъх.
И се скупчихме банда брадати. Оглупя Адмиралът
и разсипа пред всички чувалите с вяра,
и се валяхме, клехме, ехтяха щастливи шамари,
и одрахме с мечти на безкрая безкръвното тяло.
Припев:
Всички чудовища лаят: - Земя!
Остри мечтите испанска кама.
Бог се надвесва от млечния връх,
мокър захапва най-милия плъх.
И затъкнахме с вата пастта на доброто животно,
на глупака, от който течаха словата проклети:
- Искам вечно да търкам зеления гръб на морето
- И да галя по кожата сластната бяла самотност...
Припев:
Всички чудовища плачат: - Земя!
Всяко сърце е гнездо на кама.
Бог се изхлузва от млечния връх,
тъжно изяжда най-крехкия плъх.

 
 
 

© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet, 25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.