Вълчетата от ягодите сучат.
Избива сладка кръв върху венците.
Дъждовното безмълвие трепти
в следите от човешките пети.
Телата на вълчетата се сплитат
и в танца на целувките се учат.

А виното на ягодите дращи
сърцата им под козините. Слепи
муцунките мъждукат и горят,
любовно обещават силна смърт
на птици и елени. Никне пепел
в очите ранни, в жилките пълзящи.

Прозира острието на тъгата
във зъбките на тихите вълчета.
Заспива най-самотното вълче,
сънят му между другите тече,
увлича ги и те прозрачни светят -
светулки хищни в плач на бавен вятър.

И топлите тела умират слети.
Вълчетата сънуват ангел тъмен...
И се разлива ягодова смърт
по улея до чезнещата гръд -
недей, незнайна моя, ще покълнем
в гората на пияните вълчета.

                                   Павел