Транскрипция в делириум с чужди устни по
тялото на непознато момиче, около 2 часа
след полунощ на 3 юли 1995 година

Червилото ги прави по-големи,
подвижни като нанос речен или трън,
изпречен във носа ми вместо хрема
на малък бог, излят над гроб на Честъртрън.

Ех, устните - две рибки, после лодка
и аз във нея, в тях натресен или сам
ги мърдам, за да раждат скръбни нотки
като след зло препиване със Чочосам.

Вземете устните, сложете ги на слънце,
целувайте, дорде пръхтят под явор или в ров.
Дете, с душата ми сега изливат грънци.
Познай ме по мустаците на Яворов!

Ти ще ги дъвчеш до премала, ала с устни
разтеглени от мене или втори друг
незнаен богатир с бетонен мускул
и със глава, излята нейде в Питърбург.

Ти да ме дъвчеш, свела врат на мойто рамо,
повела страшна рат към Солун или да
оставаш тук, развяла родно знаме
в престижен стих, излят по гръб от Вазова!

Натискам двете устни - да не зеят,
А те отскачат пак и дръзко пеят:

Горната:
Сънена, сцепена, непогалена,
ядна устна дирена, намерена.

Долната:
Алена, галена, портокалена,
блага устна медена, шекерена.

_______________________________
Записка на Р.С.: “Тя ме ревнуваше винаги, навсякъде и от всичко - от хората, от самата ми работа, от мъртъвците... Аз те целунах - и ти беше един труп, един студен труп.”

© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet, 25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.