ОЧИТЕ
web | Висящите градини на България
Тялото на непознато самоубило се момиче, 2
часа след полунощ на 9 март 1994 година
Разрязано момичето кърви,
на масата кръвта му се излива
и изпълзяват думи мълчаливи
със пламнали като главни глави -
търкалят се и раснат едри, живи,
и всяка в своето небе мълви:
  Първа глава
“Вдигни ми китките любовни -
откъснати, посечени -
да греят в мартенските вечери
вместо очи дъждовни!”
   Втора глава
“В мрака пак ли
мъж мълчи?
Мокри факли
в две очи...”  

  Трета глава
“Можех жива да ти се отдам,
ако бе повикал моя сън
в китките ми - втори път посичани.
Но сега съм свещ от Нотр Дам
и ще капят бучки леден звън
в празните камбанки на очите ми.”

 

_______________________________
Записка на Р.С.: “Аз исках да се освободя от фаталното видение и не можех. Аз употребих всичката сила на волята си - и ти остана един труп. Аз целувах твоите големи хубави очи - и те не ме гледаха.”

 

 

© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet, 25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.