Слово пред форума “Деца за един по-щастлив
свят” на 22 април 1995 година

Не чува пепелянката. О, колко е приятно,
отърква мокро рогче о детското носле -
окото й пулсира - тъй паметно се радва
как тялото прелива от снежния корсет
и щедро се разлива и съска: Мое злато,
подай ми малки устни, наляти в млечен плен,
над мокрото креватче вдигни любовна клада,
пък нека да изсъхна като змия на плет!

Плете плет пепелянката, пленителна и плътна,
пълзяща, пълнокръвна, пламтяща пелена.
Детето се обръща в съня си да я пипне,
страхува се с големи затворени очи,
но съска пепелянката и сякаш че преглътва
винетката нетрайна на детската вина,
тъй мило пепелява, покрита с пепел ситна,
извивка на протяжна и хлъзгава жена.

Във своя змийски празник детето се отпуска,
у него изсветлява любовната тъга,
и чезне пепелянката във кожата си суха,
щастливо изтънява в разкъсан ореол -
корсетът се разтваря от змийското изкуство
и люспите полепват по детската снага...
Устата я проклинат, главата в сън се люшка
като хайдушки череп, като фенер на кол!

Змията и детето преплетени линеят,
притихват, сенки пъплят в кълбо от розов студ,
с разцепено езиче детето се премята,
побутва пепелянката, обляна в слуз и мед -
отърсва лъвска грива от спомена за нея,
изправя се, прекрачва унесения труп:
с крачето си строшило главата на змията,
детето кротко влиза във топлия корсет.

© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet, 25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.