Първи (ръкописен) вариант на слово, което
трябваше да бъде произнесено пред служители
от обредните домове на 27 май 1992 година

- Хайде, излизайте! Горе ме чака Оная!
Хуквам по стълбите, свалям пердетата с вик.
Чувам гръдта й как чака и виждам замаян -
Свети в устата ми моят запален език.

Влизам при Нея пиян, размотавам гласа си:
- Хайде, любима, ела да обяздим големия срам!
Някой извика: - Къде са очите ти късни?
Нея я няма от цяла година насам...

Ето - убивам огромната празна година...^[1]
 
 

________________________
1 “Както се вижда, това слово започва добре, лирично. Но не ми стигнаха силите да го завърша. Споменът, че нея тогава я нямаше, едва не ме съсипа.” (Разяснение на П.Д. към първия вариант, направено в разговор на 21 декември 1993 г. - бел. В. Ганев) [обратно]