Своя дълъг полет без да спира,
плавно въздуха като гребе,
техният огромен клин раздира
пепелявото небе.

И когато чезнат от очите
и се сливат с есенния здрач,
нещо странно ляга във душите -
като песен, като плач.

Като тях и ние сме готови
да пътуваме на юг, на юг,
но със грижи и надежди нови
си стоим все тук, все тук...