ЗАТОПЛЯНЕ
web | Лирика

Насред градината овощна,
почистена и окопана,
запалените сухи клони
проточиха в небето дим.

Лениво от пръстта изскочи
ръждив като листата гущер,
пред топлото застана смаян,
прекъснал зимния си сън.

В разискрения пламък вгледан,
така желан, но тъй нечакан,
той живия живот усети
и към живот се устреми.

С очи, отворени широко,
към огъня, безумен тръгна,
тържествено във него влезе
и стана мрак и светлина.
 
 

© Петър Алипиев, 1996
© Издателство LiterNet, 23. 12. 1999
=============================