Насред градината овощна,
почистена и окопана,
запалените сухи клони
проточиха в небето дим.
Лениво от пръстта изскочи
ръждив като листата гущер,
пред топлото застана смаян,
прекъснал зимния си сън.
В разискрения пламък вгледан,
така желан, но тъй нечакан,
той живия живот усети
и към живот се устреми.
С очи, отворени широко,
към огъня, безумен тръгна,
тържествено във него влезе
и стана мрак и светлина.
© Петър Алипиев, 1996
© Издателство LiterNet, 23. 12. 1999
=============================