Вече толкова време не спираш
своя дълъг, мъчителен труд:
да лежиш, да ядеш, да умираш,
уж величествен цар, а пък - шут.

Безнадеждна съдба, безнадеждна.
Свободата у тебе кърви.
Де е вече саваната прежна?
Било писано всичко, уви.

Зад решетката - знойни пространства.
Тътнат бури, шумят лесове.
Нещо някъде весело странства.
Всичко туй те примамва, зове.

Всичко туй на страдание става
и по ниския сив небосклон
с клина тъжен на птиците плава -
една дълга въздишка и стон...

Но да кажем, че махнат вратите
и те пуснат навънка - честит, -
ще забегнеш ли всъщност в горите,
презрял гневно затвора си сит?