Светлината извира, извира,
с милиарди кристали блестят
равнината, гората, баира,
хоризонта, далечния път...

Не съм виждал нищо по-нежно,
по-спокойно, по-чисто, добро
от туй тихо разсъмване снежно
сред поле и небе от сребро.

Дали няма пък то да е дало
в трудни дни, за да радва, теши -
онуй бяло и светло начало
в търпеливите наши души?