По стълбите в галерия “Уфици”
като видение вървеше.
Горяха в здрача златните къдрици.
Материя и дух тя беше.

Тя бе на твоя тъжен блян венеца,
бе с кротка светлина огряна,
бе тайнственото дело на твореца,
излязло от самата пяна.

Защо не й извика в тишината
за миг да спре, да се обърне
и във очите твои и в душата
възторг и смайване да зърне.