Във уморената му памет плава
видение величествено: силен,
космат и мускулест, с гърди огромни
пред смаяни съселяни издига
една каруца със свалени ритли.
Високо се завъртат колелата.
Стърчишката трепти и се огъва.
Деца прехласнато преглъщат слюнки,
а той тържествен прави своя кръг.

Ала невикани пак идват, идват
окопи, сборове, ковчези, сватби,
жени, които някога е любил,
и всичко туй се мъчи да измести
видението прежно. Но напряга
последни сили той, за да прогони
живяното през другите години
и с дигната в ръце каруца влиза
в покоите на вечната мъгла.