Не мина и минута май,
откак бучеше, вреше,
изскочи слънцето и - край.
Каквото беше - беше.

Пак всичко радостно цъфти,
пак всичко се усмихва
и ужасът почти, почти
по всички жилки стихва.

Стеблата сцеждат своя страх
и своя смут огромен
и преживяното от тях
е вече само спомен.