Ти си днес вече цвят,
старо зимно желание
и красиш моя свят
с нежно синьо ухание.

Ти предаде пак чар
на тревите и вейките.
Блясна в синьо пожар
с чуден полъх над пейките.

Стана въздуха чист,
лек вървежа на младите,
тръпне свеж всеки лист,
плуват в синьото сградите.

В синьо тича кола.
В синьо хвъркат пак птичета.
В синьо бляскат стъкла.
В синьо крачат момичета.

Нежен говор и смях
че звучат ми се струваше
и душата към тях,
вече светла пътуваше...