Зелена шипка, ниска и бодлива,
расте с години в двора пред дома;
познавам аз кога е тя щастлива,
кога е тъжна и кога - сама.

Пред съмване ще зашумят листата,
от радост цялата ще побелей.
Ще тръпне дълго, славейки зората,
с най-ранното си птиче ще запей.

Но облак тъмен ли гърди провлачи
и скрие слънцето - във самота
тя тихичко шуми, тъгува, плаче
и тъй в печал дочаква вечерта.

И чак когато свода се изчисти
и месеца затулен проличи -
протяга клони тя и тръпнат листи,
нестоплени от бледите лъчи.