От седмица вали, вали, вали...
Дъждът удави младата трева,
а аз не зная във света дали
днес има по-приятно от това,
оставил книгата, до късно чел,
да гледаш в двора ситния ръмеж,
да слушаш “Болерото” на Равел,
дъждът да пада чудно бял и свеж,
да мие вече митите листа,
проточено в капчуците да пей
и да ти шепне все: “Живей, живей...”