Във малка тухлена барака,
под календара извехтял,
старица в черен скъсан шал
стои и никого не чака.

Един калкан й е простора,
котлона - целия живот.
Хлади от глинения под
и в ставите тежи умора.

Какво ли на света е дала
или е вземала, та днес
до схлупения стар навес
тя своя път е извървяла?

Защо живота тъй мъждука?
Дали без смисъл той е бил,
или душата умъртвил,
телото е оставил тука.