Подухва леко тих ветрец,
люлее тънката тръстика,
в листата й пернат певец
надува глас и мене вика.

Върбата веси пак ресни,
цветчетата тихичко се ронят,
в папура трепкат светлини
и водни кончета се гонят.

Преливат странни цветове,
змиорка във водата плува,
дърдавец някъде зове,
отникъде ответ не чува.

И седнал върху корен гнил,
аз те съзирам пак наяве -
от мойто детство спомен мил,
на мойте сънища възглаве.