Понякога и щастието може
най-неочаквано да долети:
улисано в игрите си, детето
парче от счупено стъкло намери,
внимателно и нежно го наплюнчи,
избърса го във новите си дрехи
и с малка длан око като затули,
погледна слънчевия свят.

То бяха радости, то беше чудо:
навред, додето стига хоризонта,
трептеше синя светлина и в нея
синееха дървета и могили,
летяха в небесата сини птици...
Най-хубавата - ятото остави,
от облаците като лъч се спусна
и кацна в детската душа.