Тежък въздух и тежък покой.
Клюмат тръните в огнена дрямка.
Пие слънцето в страшния зной
на дърветата черната сянка.
Всеки лист, всеки звук, всеки вик
помъртвяват и стават на пламък.
Ако птица прелитне - след миг
би се свлякла без дъх като камък.
Душен страх на мистичност и страх.
Вред природата, сгрята до бяло,
се задъхва от огън и прах
и се връща към свойто начало.
© Петър Алипиев, 1996
© Издателство LiterNet, 23. 12. 1999
=============================