и охлюви, налепени върху тоалетната
ми кутия, купена от един дребен
атински търговец

Ние любим просторите
с морска синя вода...
Ах, какво все говорите:
свобода, свобода...

Задушени от спомени,
тук с години лежим,
пожълтели, поломени
и опушени с дим.

Край покривки избелени,
посред книги безброй,
зад пердета дантелени
днес надаваме вой:

Тук е трудно за дишане
и при слънце, и мрак.
Ний сме мъртви, не дишаме,
но е страшно все пак.

Да дочакаме края, та
от кутията-ад
да изхвръкнем през стаята
на стопанина млад.

Докога все потискани?
Към морето, напред!
Към вълните разплискани,
макар и слаби наглед.