Ето че стъпи на острова, дето
по е чист въздуха, синьо небето;
чайки летят, глъхне морския плясък,
сенки пробягват по жълтия пясък.
Твойта мечта е постигната вече.
Гали ръката ти вятър игрив.
Той те отнесе далече, далече,
той те направи щастлив.

Гледаш от стръмния бряг на скалите:
колко големи са тука вълните...
Ето, отново пространства безкрайни
бягат пред тебе със своите тайни.
Кораб се мярна, минута не трая.
Долу доплува прогнило дърво.
Впиваш с тревога очи във безкрая,
скрито тъжиш... За какво?