Ненавистта си има връх
във свойта трайност лиха.
От ярост притаили дъх,
два ястреба се сбиха.

О, битката им тоя път
бе ядна, страховита,
която всичко в своя път
със себе си помита.

Летяха клечки и пера,
и суха пръст, и пясък,
и екна цялата гора
от писъци и крясък.

И ето ги - лежат без звук,
бездушни и безкрили,
със клюнове един във друг
забити с сетни сили.

Опити от цвета зелен,
от близките дървета,
прехвръкнаха след някой ден
две влюбени врабчета

и там, сред старата гора,
където те се биха,
от пръснатите им пера
гнездо си построиха.