Какво небето над Тоскана
разсърди толкоз изведнъж,
че в облаците зейна рана
и рукна непрестанен дъжд?

Потече Арно страшна, мътна
и в гневната си паст без жал
дървета и мостове глътна.
Флоренция потъна в кал.

Потъна цяла “Санта Кроче”.
Вълните лижат мълчешком
рисунките в капела “Строци”,
на Данте каменния дом.

В неистови, жестоки бездни
твореното през векове
и страдано изкуство чезне
за някакви си часове.

Погиват тъжни под небето,
потънали в калта съвсем,
на Тициан платната, дето
безсмъртни винаги зовем.