Ах, за кой ли път белее
кестена над твоя гроб.
Птица из клонака пее.
Пада тънък слънчев сноп.
Всичко е така далеко.
Няма Петербург, света.
Пеперуда каца леко
на пръстта.
Чу ли я,
Юлия?

Крачи близо млада двойка.
Свят щастлив се народи.
Но в градината девойка
чете “Пролетни води”
и полегнала сред злака,
зарад чуждите лъжи
от съчувствие поплака,
потъжи.
Чу ли я,
Юлия?

Всичко е така далечно.
Роба вече не е роб.
Никой не живее вечно.
Но край твоя тъжен гроб
българка щастлива пее.
Тъжни песните не са.
Весело звуът люлее
вред леса.
Чу ли я,
Юлия?