Залязващото слънце освети
с отблясъци гръбнака на Балкана.
В небето въздуха прозрачен стана.
Самотна птица някъде лети.

От покрива полъхва още зной,
но вее хлад и като ласка мека
нахлува във душата на човека
най-чудния, най-сладкия покой...