Паяк чер по дървото кръжи,
по кората му нещо бележи,
но кому ли са нужни, кажи,
тия тънки дантелени мрежи?

Няма мравка по дънера кух
и отнийде не каца мушица.
Само лист, като сламчица сух,
се люлее на тънката жица.

Само пустош сред къра студен.
Почернява отсреща баира.
Глъхне всичко във краткия ден
и тъй тъжно и бавно умира...