Ах, къде си била, къде!
Аз те търся с години!
Един облак над тебе преде
две тънки нишки сини.

На клонче, съвсем открито,
дето повета мрежа вие,
едно славейче гласовито
хладината ти пие.

Навярно зов приветен
кълвач таинствен чука
и в покоя хилядолетен
се чува: тука, тука...

С въздишка махам резето
на твоите скърцащи двери,
душата уморена където
спокойствие ще намери.