Бяла, бяла, все бяла...
На белота дъхтиш.
И задъхана цяла
побеляла цъфтиш.

В това бяло цъфтене
тържествува април.
То разцъфва и в мене
и затуй ми е мил

този празник на твойто
същество и живот,
красотата във който
се превръща на плод.

То и в мен разцъфтява,
но сред белия мрак
бързо мре, отшумява,
все без диря, без знак.

И във смутно мълчание
аз отнасям, узнал,
едно бяло сияние,
една бяла печал.