В началото започна шеговито -
оръфа леко покривния сняг,
стопи дерето, с тънък лед покрито,
и стигна до прозореца ми чак.

И зазвъняха капка подир капка.
Всепобеждаващият негов дъх
тури една голяма черна шапка
отсреща, на самия връх.

И от чукари, още заледени,
от припеци, от урви, под леда
затича по безкрайни бели вени
най-чистата, най-хубава вода.

И необгледната земя с обвити
във пара равнини, гори и свод,
задиша със гърдите си открити
пречистения свой живот.

И в тоз живот, плътта във който вика,
на полъха лицето си открил,
изпитах аз измамата велика,
че само преди час съм се родил.