Прехвръкна птица и нададе вик.
Светкавица замря високо.
Тревите се изправиха за миг,
за да подишат по-дълбоко.

По клоните покапа едър дъжд.
Цветята вдигнаха листа зелени.
Но облака отплава изведнъж -
остави всички натъжени.

Замина. Никого не съжали.
Върбата плака с глас, нечута.
Брезичките проскръцваха: “Уви...
Защо не поваля минута?”