Да, ние не растем грамадни.
Просторите за нас не са.
Чак толкова не сме и жадни
за облаци и небеса.
Добре сме и така. Задружно
от раждането се държим.
При дни на бури, щом е нужно,
навеждаме се и мълчим.
Съдба безмилостна. Жестоко
съществуване комай.
Но нека други нависоко
намират щастие и край.
Че урагани щом връхлитат
и гневни мълнии гърмят,
не ние - други да се питат
дали и днес ще издържат.
Смирени, тихи и стаени,
едно се молим с глас:
когато паднат повалени,
дано не паднат върху нас.
© Петър Алипиев, 1996
© Издателство LiterNet, 23. 12. 1999
=============================