Ограда от ръждива тел, нападали колове,
море от полудял замбак сред пладнешкия зной
и посивели кръстове над старите гробове,
потънали във мъх, мълчание и див покой...

Магарета пасат загубени из храсталака.
Лежат на сянка кучета, изплезили език.
Високо на дървото върху клон изсъхнал сврака
стои сама и разтревожена надава вик.

Тук властват бурена, забравата и ветровете,
тук всеки своя път към нищото е извървял
и с времето изминало навеки се е слял,
превърнат в люляк, смрадлика, салкъм и цвете.