След този дълъг ден от дъжд и влага,
щом облаците минаха, веднага
залязващото огнено светило
прониза лепкавото дъно гнило
на блатната вода. За миг топлика
неочаквано отвсякъде извика
цял милион мушици - да живеят
поне додето милостиво греят
лъчите сетни. В унес полетяха
и, господи, какви щастливи бяха
в живота си така жестоко кратък,
но щом е даден той, то без остатък
нима не трябва всичко да се вземе,
щом има слънце и прекрасно време.
© Петър Алипиев, 1996
© Издателство LiterNet, 23. 12. 1999
=============================